Четох за музея на лошото изкуство
Искам когато творя те да намерят своето място,
малките ми недоразвити деца -
ирония, развратност, нежност, фобии за различни неща...
Снимки от вътрешната страна на моята кожа се хилят в постоянна изложба...
Ранимост изложена на дневна светлина съм.
Улиците ми натякват сивотата си, децата ми ме викат, а аз...
аз се обръщам към теб и несигурно питам: "Ако ти подаря едно огледало ще се разсърдиш ли на неговата чупливост?"