уморена от стогодишен хищен сън
тя влезе до глезените в реката на сянката
това е река която тихо и кротко
опознава дълбочината си
и ромоли в песента си като пиян славей
би могла да обърка всеки
но не би приела друг освен нея
тя разхожда неравновесието си като танц
и обгръща дирята от липсващо тяло
като топлина на някой бил там
но насилствено нежно изяден
от мисълта за невъзможната принадлежност
от близостта на два погледа
се забравят старите навици
това е да се посветиш
да избереш красивия смисъл
на слепотата си

чиста елипса
докосване
без последствие

с цялата вярност
можеш да породиш
дъжд недоверие

тих реверанс
правят същностите
една на друга
веднага щом се намерят

началото на творба
живопис
смърт в разстоянието
сблъсък битка
борба на отражения
до задъханост в огледалото

друг й каза
че иска
да овладее
приятната
мекота
на движенията й
но тя не прие
това посвещение
тя бе толкова
благодарна
на девственото
мълчание
че продължи
да стои
на брега
и да вярва
че тази река
е Отрицание
на страха
че опознава
дълбочини
и ги пази ревниво
като редки картини

глезени
пръсти
очи
рифове
мигли
страни
синьо
тъмно
неразгадано
тя
е вълна

изпуснат
впряг
е съмнението
търси
нови
посоки
нови вълнения
на всеки
сто прилива
съня
губи значението си
и търпи
промени
любов
и лишение
...
тя
е
хищник
с лице
на млада гора
вътре в нея
преплитат теченията си
три вида реки
три вечности
равни на три болни безвремия
тризначни
реки
пълноводна
смъртоносна
и пресушена