*

с подрязани пръсти
опипвам отчаянието на образа
и го споделям с мъртвия цвят
и го погребвам в долината на мисълта
надолу надолу налудно стърчи
корена забит по очи във земята
с подрязани пръсти отъпквам
мократа пръст в дланта на съня

*
тесен ден
търся тайната врата
да изляза от него
от стена до стена
може би има само
една тайна
разширява се кръга на подозрение

внушавам се
разпознавам се
и се посочвам
не виждам
престъпникът все пак
това вече със сигурност
доказва виновност

тлеността
е придвижване към
линията развъдник
на пунктири
насечености
линейни вампири
които ни карат
да забиваме зъби
а после да се откъсваме
да се прекъсваме
и да се храним
от това кръвопийство
в тесните дни
гладът да бъдем оправдани
си отмъщава