*

светлолюбиво око
затворено зад тъмна дървена рамка
веднага след своето раждане

поставено на изток като икона
макар че няма в него човешки образ
няма нимб, няма бръчица
няма нищо мъченическо
в черния лъскав ирис

слънцето се спира на него и го поглежда
покланя му се като езичник
и продължава да се преследва само
до пристигането си в същата точка

окото обича светлината
която е преходна
която е доверчива
жертвала светлата кръв мълчаливо

нарисувано от студена мъжка ръка
и намразено
през нощта окото сълзи
в черната шепа на мрака
и се обръща на запад
само за да си спомни с мъка
Залеза