Нервите ми залепват към калта,
прилепват плътно към стените,
прегръщат клоните,
проникват в земята,
разпръсват се из въздуха,
достигайки небето..
Мраморът, конете притежават собствените ми вени…
Всяка болка наранява плътта ми…
Колко пъти съм умирал, виждайки да убиват бика….
Щом видя облак, трябва да предприема полет…
Ако една жена легне, лягам заедно със нея…
Толкова пъти съм се питал: “Дали не съм този камък?”
Не следвам един труп, без да бдя над него…
Щом кокошката снесе яйце, аз също кудкудякам…
Достатъчно е да помислят за мен и аз се превръщам в спомен…

из "Тъмната страна на сърцето"