а аз и не исках да говоря така не исках да поливам теменужките
и да поощрявам цялата тази смиреност на делника вечерите
масичката с телефона покривчиците мебелите
не исках да бъда перачка в коритото на собствените си очи
и не исках да му признавам въпроса защо се стремиш мамка му
без капка агресия си забивам вилицата в рамото
тоест нарисувах го но ако питам него и това е достатъчно
осмели се само веднъж да ме пита защо си вредя
после писа дълго и още по-дълго задрасква
затова че нямаме вина сме виновни затова и за онова също
не исках да правя пожелания да опаковам слънца
да правя нескопосани панделки ключ сърце моряшки
все възли мамка му все възли
ако търпя две имена то е само защото крия четвъртото
да знаеш че не обичам мистерии но и не обичам да спя без да сънувам
това говори толкова много че като погледна в шепите ти
пълни с прах за пране и ризата ти натъркана с белина ми иде
да те настаня на твърдия дървен стол и да ти чета от тефтерите ми
както по-рано четях пред най-добрите си приятелки в дъждовни дни
седнала срещу тях а сякаш в съвсем друга галактика
такива са отношенията такива са връзките така наречените комуникации
опънати километрични кабели които издържат на дъжд и вятър но им се случва и да не издържат съвсем случва им се да се нуждаят от техник или от бог или от цигане
което да крадне жица и ток и да остане още един неразплетен довод
поради който с теб сме се намерили по-късно или само късно
как мислиш, а (без мамка му)?