докато лежи в ниското - притиснала буза в гъстите косъмчета на килима

тъмнината облизва косите по рамото й това я кара да напява с шепот

голият й корем диша спокойно, пълен с облаци, които познават

единствено южния вятър

устата й изпълнена със сумтене на котка,

ръцете й влажни и подпъхнати държат мекия задник,

учат какво е това да не се изплъзваш

в стаята малко мебели покрити с чаршафи

не се разбира дали напуска или се завръща

и тя не знае

няма го старото пиано

на което би се подпряла

няма го и сивия гълъб очакващ да го нахранят

стъпил на едно краче прежумял и заслабващ

няма го онзи, който би чакал