Friday, September 14

Stuart Pearson



"...една стара шега за женската душа.
Въпрос:Имат ли жените душа?
Отговор: Да.
Въпрос: Защо?
Отговор: За да могат да бъдат проклети навеки.
Много забавно."

Самюел Бекет "Молой"

Sunday, September 9

СТРАНА ОТ КАРТОН И ПАМУК

В тази страна не можеш да различиш камъка,
нито от птицата, нито от душата -
всичко е от картон и памук.

Който поиска да си изважда душата:
просто я слага пред себе си.
Гледа я като нещо чуждо.
Виждал съм такива души на дървета и птици,
дори на хора.

Хората-кукли се молят без слова:
техният бог си има бяла брада.
Хора-кукли с души от памук!
Усмивки от паста за зъби!
Ябълчици от каучук!
Очички невинни, пронизващи!
Бледите им цветове не крещят...
Пространството е само два квадрата.
Огънят е червена кърпа - грабни я!

Тази страна е надраскала върху картона
образа на детето.
А сега то сънува.
Моля те, не го събуждай!

1930

ЙОЖЕН ЙОНЕСКО

Sunday, September 2

сините великодушни водопади
в които се издигате
пръски непорочие пръски от сблъсъка с това което е същото
много бяло няма да ми стигне да врежа което е истина
воднисто е
дълго унизително задоволяващо разточително лицемерно и отцеубийствено съчиняване
на нещо което вече е съчинено разкъсващо
заради суетата да причиняваме и да свикваме с огледалата които ни заобикалят
наричайки ги случайности двуличия и нарочности

диви бременни майки които тичат по режещ пясък и не могат да се разплачат
защото вътре това в тях ще плаче достатъчно

няма смисъл не излиза от устните на нищо изящно и вперено
смисъл няма излиза от оскверненото вътрешно оправдаване
и високото преднамерено заговаряне затова как и защо, за възможностите

/духъг на албатроса/

живях в колиба на остров
по средата на океана
когато малко се отдалечих към брега
я видях да изгаря

останах
в преспите на първите си дни
гола от кръста на долу
очите ми повече не заспаха

великодушни сини водопади
сезон в който кръговратите цъфтяха
в снеговете на никога-повече-минало

осмелявам се, не се осмелявам

и полета свършва с люлеене малко преди земята
на две перушинести въжета били криле по време на краткото
падане
когато си казвам - ето сега ще се приземя - падам
и падам върху себе си.... колко хубаво звучи върху, когато се отнася за себе си
като достижим но все пак важен за преодоляване връх
връх трънест и песъчлив съм
лежа на хрупкавото си като бисквита тяло и се разтапям
в млякото на земята или в млечните длани на някой прегръщащ
или нещо прегръщащо
да прегърнеш идея да се сетиш - болезнено и далечно
болезнено защото е далечно
когато между нещата има защото положението може би е сериозно
и неспасяемо дори предприемайки безумни рискове
рискуване на мимолетните криле
които ще ти трябват само веднъж

желаният избор, приятели
е желаната безизходица
която понякога поглеждаш
като чаровна жена с трапчинка на дясната буза
и поне малко блясък в очите
и ти се струва за момент от вечността
че е хубава

после е принадлежността
належащите обстоятелства
олюляването преди края

вече няма да ти помогнат
нито дишането в микрофона,
нито дишането в слушалката, поете
вече няма да има вдъхновяващия хладен въздух
на късния септември
нито мокри петна по листите, нито пръски от невъздържан кикот
няма да ги има горчилките на лепилото по марките
защото няма да пратим писмата
преди да сме ги написали...

апатията е ръжда
полепнала по сувенирите на суетата


Кой може да каже,
Че проумява кръвта?
Всичко е тяло,
ЕДИНСТВЕНО тяло...

Новалис

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO