назъбената река ме приема като част от войнството си малки остри камъни
без минало без бъдеще без равенство без родство
придърпва ме коварно и любезно (едното в другото е същото без него)
завлича ме към дъното на сънища и стълби
към дъното на сватби и на погребения
към дъното на нискостеблени растения
завлича ме
отплащат ми се корените
с крехкостта си
за да се нося
ми помага
мисълта
че съм откъсната
Friday, October 26
по песъчливите страници на книгата
прочитам
даденото обещание
че ще допишем и подвържем
всяка дума независимо от усилията
по въртеливите ни движения
и болезнени усуквания
говоря за неизбежното
което сега е пясък
натежало разлистване
неосъществен тласък
не в нас самите
а от нас които сме мислили
в ние и вие
(неизбежно предателство)
неизбежно обединение на сили
до вестта за смъртта на разсилния
глухия ни слуга
следващ ни по петите
обещание ни е дал
по рождение да се грижи за нас
сякаш сме поверените му
царски синове
закалени единствено
от мекички кадифени възглавки
и милувки по златните румени бузки
не се усмихвам
това не е спомен
дали сме обещание
и сме разтопили вече печата
а сега?
още колко време ще мине
за да се събудим и да кажем
ДНЕС ...
прочитам
даденото обещание
че ще допишем и подвържем
всяка дума независимо от усилията
по въртеливите ни движения
и болезнени усуквания
говоря за неизбежното
което сега е пясък
натежало разлистване
неосъществен тласък
не в нас самите
а от нас които сме мислили
в ние и вие
(неизбежно предателство)
неизбежно обединение на сили
до вестта за смъртта на разсилния
глухия ни слуга
следващ ни по петите
обещание ни е дал
по рождение да се грижи за нас
сякаш сме поверените му
царски синове
закалени единствено
от мекички кадифени възглавки
и милувки по златните румени бузки
не се усмихвам
това не е спомен
дали сме обещание
и сме разтопили вече печата
а сега?
още колко време ще мине
за да се събудим и да кажем
ДНЕС ...
Thursday, October 18
Макар
не можем... макар да живеем в най-голямата камбана,
която клисарят обича най-много
макар да изпълваме кристалните чаши
от най-тънко и звънко стъкло
ние не чуваме
оглушаваме
не се смеем защото няма да чуем смехът си
бедният Макар ... долепил ухо до стената....
която клисарят обича най-много
макар да изпълваме кристалните чаши
от най-тънко и звънко стъкло
ние не чуваме
оглушаваме
не се смеем защото няма да чуем смехът си
бедният Макар ... долепил ухо до стената....
Thursday, October 11
описание на животно
зъзелът е малко животно с остри нокти - ноктенца би казала мама
зъзелче би казала също тя
то е хитро бързо и никога не спи
зъзелът по звуците, които издава прилича на птичките и на децата, когато
тичат носейки камбанки
живее във високите треви но се радва когато му се удаде случай да поплува
търлаво зъзелче би си казал ако го видиш веднага след баня
зъзелът е малко животно с остри нокти - ноктенца би казала мама
зъзелче би казала също тя
то е хитро бързо и никога не спи
зъзелът по звуците, които издава прилича на птичките и на децата, когато
тичат носейки камбанки
живее във високите треви но се радва когато му се удаде случай да поплува
търлаво зъзелче би си казал ако го видиш веднага след баня
Subscribe to:
Posts (Atom)