Макар

не можем... макар да живеем в най-голямата камбана,
която клисарят обича най-много
макар да изпълваме кристалните чаши
от най-тънко и звънко стъкло
ние не чуваме
оглушаваме
не се смеем защото няма да чуем смехът си

бедният Макар ... долепил ухо до стената....