по песъчливите страници на книгата
прочитам
даденото обещание
че ще допишем и подвържем
всяка дума независимо от усилията
по въртеливите ни движения
и болезнени усуквания
говоря за неизбежното
което сега е пясък
натежало разлистване
неосъществен тласък
не в нас самите
а от нас които сме мислили
в ние и вие
(неизбежно предателство)
неизбежно обединение на сили
до вестта за смъртта на разсилния
глухия ни слуга
следващ ни по петите
обещание ни е дал
по рождение да се грижи за нас
сякаш сме поверените му
царски синове
закалени единствено
от мекички кадифени възглавки
и милувки по златните румени бузки

не се усмихвам
това не е спомен

дали сме обещание
и сме разтопили вече печата

а сега?

още колко време ще мине
за да се събудим и да кажем
ДНЕС ...