назъбената река ме приема като част от войнството си малки остри камъни
без минало без бъдеще без равенство без родство
придърпва ме коварно и любезно (едното в другото е същото без него)
завлича ме към дъното на сънища и стълби
към дъното на сватби и на погребения
към дъното на нискостеблени растения
завлича ме
отплащат ми се корените
с крехкостта си

за да се нося
ми помага
мисълта
че съм откъсната