"Тъмната страна на сърцето"

Не стой неподвижно встрани от пътя,
не замразявай ликуването,
не обичай без желание,
не се спасявай сега… нито никога,
не се спасявай,
не се изпълвай с покой,
не си запазвай от света едно спокойно ъгълче,
не позволявай на клепачите си да се склопят тежки като сентенции,
не оставай без устни,
не заспивай без сън,
не се мисли безкръвен,
не се съди без време….
Ала ако независимо от всичко не можеш да го избегнеш
и замразиш ликуването,
и обичаш без желание,
и се спасяваш сега,
и се изпълваш с покой,
и си запазваш от света едно спокойно ъгълче,
и позволяваш на клепачите си да се склопят тежки като сентенции,
и съхнеш без устни,
и заспиваш без сън,
и се мислиш безкръвен,
и се съдиш без време,
и стоиш неподвижно встрани от пътя
… и се спасяваш…
– тогава не оставай при мен…

***

Да лееш сълзи, докато можеш…
да лееш сълзи като водопад,
да лееш сълзи за храносмилане,
да лееш сълзи заради съня,
да лееш сълзи пред вратите и пристанищата,
да лееш сълзи заради това, че общуваш…
да открехнеш чешмата,
вратичката на плача,
да намокриш душата си, блузката..
да наводниш тротоарите и алеите…
Да се спасим с плуване от нашия плач….
да присъстваш на курсове по антропология, плачейки,
да празнуваш семейните празненства, плачейки,
да прекосиш Африка, плачейки…
да плачеш като истински крокодил,
ако е истина, че крокодилите никога не са преставали да плачат…
Да оплачеш всичко, но да го оплачеш както трябва…
да го оплачеш с носа, с коленете…
да го оплачеш и с пъпа, и с устата…
да плачеш от любов,
от отвращение,
от радост…
да плачеш във фрак,
от меланхолия,
от слабост…
Да плачеш импровизирайки, по памет…
да оплачеш цялото безсъние…
…и целия ден…


***

thanx to Deer D