парче от прозорците през които ти гледаше е дъното на чашата от която пия
всяка сутрин първата глътка е поглед втренчен отвъд и напред изплуване на очи в слънцето
гмурване на безкрайна новородена светлина в тихия механизъм
телата - меки скулптури твърди знамения шепоти в бързината на делника който не съществува освен между пространствата напрежение и отмерване
трева между пръстите събуждане слоеве студ слоеве топлина
градски пейзаж който не съществува
((освен в полза на видението ))
защо да защитаваме нещо което не сме
оправданията са болест
страхът е извод

дяволът стои на брега на реката
облякъл своята бяла риза върху мократа свежа плът

опашката му е твоя тежест
усмивката му е твой жест
той не съществува

когато отпия от чашата
ще се върна в очите ти
и ще се усмихна