Saturday, December 22

nightmares

птиците с извити вратове
рибите които дишат след смъртта
небето под леглото ти
тъмно и прашно
пред буря
преди да заспиш
миналото бе само дума
един вързоп дрехи
на старите ти родители
една бакърена чаша
един ръждив пръстен
белязан със кръст
лепкавост
пот
сън
изобилие
от плодове
овощни градини
черни праскови
черни гроздове
черни издълбани
очи в дланите
синя лъжица разбърквала син камък
предпазна отрова
мирис на огън
мирис на плевел
пост
без молитва
молитва
без пост
караул пред къщата на Съвестта
някой те пази от нея
някой не ти дава да минеш
оттатък те чака глутница
доверени кучета
за да им кажеш
на кого
най-сетне
да се нахвърлят...

ma luv - Fat Freddy`s Drop

Thursday, December 20

-

искаш ли да започнем наново цялата сцена?
да изрежем дългите реплики
да забравим за увлечението
да се държим като непознати
студено и аматьорски
със задръжки, с избухвания
с неудобни въпроси...
искаш ли...
да избегнем момента
на нашата среща
да се разминем
между декорите

да приберем всички реплики
по джобовете
и с тях да си пазаруваме
хляб, пъпеши, патрони за сода
после сами в къщите си
да пием излишъка от мълчание
да счукваме орехи
да храним кучетата и котките си
така..мълчаливо
без отрицания, без заповеден тон

искаш ли?
да ни изхвърлят от театъра
да ни уволнят от голямата шумна машина
за да се запознаем отново
на някоя опашка, на някоя борса,
пред бръснарницата, пред асансьора..

дотогава
нека просто живеем живота си
без да слушаме режисьора

поезията пътува с градския транспорт

Втори дубъл

да спиш с отворени очи
потънали във прашния прозорец
да не спиш - пътуването е инсомния
отброяването е затваряне и отваряне на врати
прахът се настанява в гърлото
топлината е рамо на непозната
звукът в ушите - от счупено пиано

една по-дълга
и една по-къса игла
дванадесет черни дупки
часовник

часът на пристигането
смазан от болна механика

с поглед надолу
може би ще мерна и свойте обувки
на спирката "Някога"


погледни: http://forums.cjb.net/spoetry-about1015.html

Saturday, December 1

горим
като възпалени гърла
вътрешност на гора
са лицата ни
дърветата разчленени
стволове никога вече изправени
продължителен вик
заживява развъжда
стеснителни мрънкащи гласове
гласове след нас
гласове преодоляли гърлата ни
нелекувани никога
закърняващи вече
за болки и за изтръгвания
разтопена смола
залива очите ти
усмихваш се на това
без устата си
тъмнината е менгеме
светлината свредел
някой стърже с пила
друг ще затегне винтовете
минорна бяла снага
оставена неестествено
върху масата
каменна длан
милва още топла коса
миглите се топят
нищо страшно
антропология
биология
нищо и никакъв преглед


watch your step kid!


  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO