Sunday, June 17



Thursday, June 14

отдавна съм забравила заглавията
тоест не бих започнала, но ще добавя

-

ето го дойде и го знам този миг
за който няма разписания и точни часове
идва като гостенин от който ужасно се притесняваш
за който гладиш чаршафите и притваряш тихо вратите

стоя тук до нощната лампа и се протягам към кръглото,
откъдето идва светлината
отварям и затварям празната си длан
пълня я със собствената си ръка
с пръстите чувствам притопляне и си представям,
че има кой да ме държи за ръка,
има кой да ме държи в ръката си
и да присламчва топлината си
...и светлината на свършване

в сенчестия ъгъл на стаята
с голи колене и голи рамене и свиващи се юмруци
с огромното желание
да легна в старата ракла,
която държахме в стаята ни на село
да легна вътре в старите сукмани и престилки на баба
и да поспя зад затворения капак
да сънувам копчета и игленици
да сънувам полето и песента на циганките
да сънувам как пеят докато чакат автобуса на спирката
да сънувам вързопите с хляб
да сънувам разрязаните зрели домати
и да сънувам как съм вода по брадата на голям
почернял мъж който рови с пръсти в земята

да се събудя
и да те видя
как тръгваш към мен
а аз се скривам зад
големият кафяв гардероб
а ти с мъжката си първична сила
ме затискаш зад него докато не изгубя дъх
между него и стената мухъла влагата хапчетата
които съм изхвърляла тайно там...

дойде този миг ... като мъж от който ще се откажа
като върколак и като таласъм
като лекар който не знае как се пише рецепта

...
сънувам как ям салата от дръжчици на череши
и ги дъвча с такава усмивка
дето я има рисувана само в детските книжки

и мига си е отишъл
и мига си е заминал завинаги

Monday, June 11

Cat Power

Back Of Your Head

B
ig monster
Big monster lover
A bigger pusher over
Stands alone in most walks of life
Walks alone in most walks in life

See you looking through me
Like you've unzipped the zipper
You hold the big picture so well
Can't you see that we're going to hell?

Couldn't park that fucking car
Couldn't part from you
Saw the back of your sweet mother's head
Now I know that she thinks I am dead

Burnt flavor you hold the big picture so well
Can't you see that we're going to hell

Big monster lover
A bigger pusher over
Stands alone in most walks of life
Walks alone in most walks in life

Beyond the Clouds

{76351}{76405}Извинете.
{76408}{76463}Не искам да ви безпокоя.
{76470}{76516}Може ли?
{76590}{76633}Благодаря.
{76722}{76793}Прочетох странно нещо в списанието си.
{76813}{76864}Искам да говоря с някого за това.
{76940}{76997}И избрахте мене?
{77021}{77065}Не сте французин, нали?
{77068}{77154}Не, от Ню Йорк съм, но живея тук.
{77157}{77191}Вие откъде сте?
{77217}{77252}Италия.
{77284}{77394}Може ли?|- Заповядайте. Слушам ви с интерес.
{77397}{77441}Не казват ли това?
{77443}{77483}Надявам се.
{77613}{77661}В Мексико...
{77664}{77747}Учени наели носачи|за да ги отведат
{77749}{77813}до град на Инките в планините.
{77858}{77944}На едно място носачите се спрели.
{77947}{77994}Отказали да продължат.
{78016}{78130}Учените се ядосали и се опитали|да ги накарат да продължат.
{78168}{78247}Не разбирали причината|за дългото спиране.
{78312}{78361}След няколко часа,
{78372}{78439}носачите отново поели на път.
{78450}{78523}Накрая, водачът им решил да обясни.
{78639}{78688}Какво се било случило?
{78709}{78760}Виждам че сте заинтересуван.
{78780}{78821}Да, много.
{78937}{78978}Той казал...
{79001}{79065}че вървели твърде бързо
{79068}{79127}и душите им останали назад..
{79173}{79219}Душите им?
{79252}{79297}Чудесно е!|И при нас е така.
{79300}{79363}Живеем бързайки тук и там,
{79365}{79421}и загубваме душите си.
{79440}{79485}А би трябвало да ги почакаме.
{79537}{79586}За да направим какво?
{79778}{79833}Всичко, което изглежда безсмислено.

Sunday, June 10

HEATHER HANNOURA, VICTORIAN MOURNING DRESS


Friday, June 8

*
закуска в облаците
тревичка в ухото
синя птичка -
отражение
във окото

може би трябваше да избера хазарта, някое движение -
коктейл от хора интереси и опиянение
които да ми спестят.. сегашните редове ли...ако все още ме има зад тях
зад стените - вътре в къщата - аз съм пистолет в чекмеджето на най-страхливия мъж
или отровния връх на стрелата останала забита в кората на умиращото дърво...
дълбоко в джунглата - дълбоко и непристъпно -
дълбоко забравено и дълбоко - стаено
сигурно си заложил твърде много на тази карта,
която ти казах, че съм сънувала
сега отмъщението не може да бъде различно, просто защото не може да бъде избегнато
и аз съм това, което цели покушението - а именно - невъзвръщаемост, невъзможност за размяна, несъстоял се подкуп, не-не-не-независимост;
а ти си бил в илюзията
че си наследник на едно чувство което ти предоставих...
в тялото ми е то
в кръговрата е тялото
в кръговрата е всичко което вече не ще има тяло -
тоест ще има друго тяло
но не подменено а на изцяло нова цена
това ще кажеш са глупости
имаш силата да го кажеш
имаш силата да се опровергаваш и да изравняваш очаквания
но не повече...

казвала съм ти
колко много искам да различавам цветовете в пустинята
цветовете на различната вода в световния океан във вселенския океан
във водата която ни заобикаля - да откривам дълбочини и разлики
ще кажеш - суета е това...
а аз ще се съглася, че не е като дреха,
която можем да сваляме, когато си пожелаем

просто мислех за някои неща
и си ги признавах...
трябваше да хвърля
3 и 5
и да събера осем от любимите си вещи
в свръх-тесния куфар на паметта си
да го пратя облепен със всички събрани марки
до някоя непозната страна
...

понякога ми се е искало да питам ...
36 килограма ръчен багаж струват ли ти се много?

да - ще отговориш ти
да - ще отговоря аз

първото което правиш след като влезеш е да изтръгнеш ръката ми от бравата, докато притварям и да помиришеш пръстите ми...
понякога миришеш пръстите ми с устни, друг път по обичайния начин
после ме пускаш и се усмихваш на единия ми обут с чорап крак
аз подскачам до банята затварям и пея и пея и пея
докато се къпя дълго дълго дълго

парата излиза през ключалката и рисува диаграма пред очите ти
излизаш на терасата и храниш котката на съседите и душиш
мокрите си изпрани дрехи

лежа с тяло на капки върху чаршафа застлан на дивана
и дъвча омекналите си нокти...
с пръстите на крака приплъзвам по масата чашата сок към теб
ти се усмихваш
ти се усмихваш
ти се държиш
все още
да не изригнеш


...

обличам се
и излизам
дълго
дълго
дълго
се бавя
цялата нощ сънуваш
как закъснявам
цялата нощ минава

денят не закъснява

Wednesday, June 6


















Monday, June 4

А днес докато подковавах Ноевият ковчег -
затварях твърди корици отглеждайки четири ъгъла
вярвайки, че ще ме затворят и понесат
с правота и сигурност ---
не написах "дишам" и "шип"
не написах шиповете не написах дишанията
съзнавах ясно кое от двете създавам по-дълбоко и по-искрено
съзнавах и въздъхвах разговарях си снощи в леглото
за най-лекия елемент водорода
и колко ми се иска понякога да съм него
догонвайки смисъла когато се спирам
и е време за лягане
и пак в леглото докато наум смачквам смело очите си
и се поддавам на тежката черна вода
потопът да е просто едно сравнение?
но няма случайни сравнения
и случайни наранявания
и случайни стягания
и не написах -случайно-
а предусещане
предразсъдък
преди дори да го зная
аз подозирам
не осмислям чифтът като спасение
и нямам предвид комбинация от шестици - зарове
нито пък имам предвид язон и медея
онези които са изгонени и търсят път за спасение
заради поверието заради заръката и доказването
на "трябва да ми вярваш"

трябва да си изпратен
минотавърът знае за тебе

докато лежа вечер в леглото си
все си казвам, че зад това мислено изгнание и скрито пътуване
трябва да стои някаква история...предзнаменование

че за да си втълпявам ноевия ковчег -
(за да се окаже може би че ковчегът си втълпява мен)
подсъзнание за възможни тежки води
възможни тъмни времена
възможни неща
които написах
вместо шип и вместо дишам

Saturday, June 2

finding myself

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO