Wednesday, November 28

:D

нещо да стане тутакси

някои хора сигурно обичат да става така
други са свикнали

назад ако успееш да погледнеш нещо
запомнено единствено от отрязаната ти коса
сигурно ще видиш че тутакси са ставали много неща
нови и разгръщащи
задимени части от книгата
в която очите ти сами изтичат
защото са посветени на думите
тутакси приели това предназначение
пренебрегвайки че сега е обяд че сега те очакват
или е вечер и никой не те очаква

малки трамплинчета по пръстите
карат хората да си подаряват
различно топли докосвания
и тутакси да се отдалечават
на враждебни сантиметри един от друг

скок подскок зайчето от съня ти
носи вързоп пълен с копчета
които се разпиляват
тутакси

и се събуждаш
зашит на чуждо палто

и се събуждаш
в устата ти която поглъща
и хрупа сух хляб

и тутакси
ти прималява
падаш
прииждаш
в бездната на безсънието

ей така
неочаквано

някои хора сигурно свикват с това

Friday, November 9

парче от прозорците през които ти гледаше е дъното на чашата от която пия
всяка сутрин първата глътка е поглед втренчен отвъд и напред изплуване на очи в слънцето
гмурване на безкрайна новородена светлина в тихия механизъм
телата - меки скулптури твърди знамения шепоти в бързината на делника който не съществува освен между пространствата напрежение и отмерване
трева между пръстите събуждане слоеве студ слоеве топлина
градски пейзаж който не съществува
((освен в полза на видението ))
защо да защитаваме нещо което не сме
оправданията са болест
страхът е извод

дяволът стои на брега на реката
облякъл своята бяла риза върху мократа свежа плът

опашката му е твоя тежест
усмивката му е твой жест
той не съществува

когато отпия от чашата
ще се върна в очите ти
и ще се усмихна


сивите изчезващи квартали в сърцето на града
((същото бавно сърце което изтласква с последни сили
в което вече никой не ще се върне))
когато казваш вени ми става студено сещам се за виолетовите прозорци
които не се отварят за надвесените жени които не искат да отстъпят
влюбения си поглед на гладните гълъби и ги подкупват с трохи от спомените си
може ли празното да те заобикаля можеш ли да си центърът
дъх на хартиени цветя
черно-бяла снимка на бездомно куче би те накарала да влезеш през рамката
и да се лишиш от цветовете си за да си спомниш че е имало топлина някога
в ръцете ти
в очите ти
в липсата на мярка когато мимолетното е било значимо
сива основа
на бетонен спомен
върху зелената трева наречена краткост

върни се сдъвчи корена
върни се в горчивината
слез в солта на единението
в сърцето на града
където къщите изчезват
кучетата затискат с погледи
полуразрушените стени са също като тела
времето ... времето е отмаляло вталило се е в жена,
която вече не иска да пее
с лице на стар часовник
с бъдеще на счупен будилник
който вече не звъни
жена която не пее
която изчезва
---

под лампите танцува все още едно момче
появило се насън с обещание
синьо и леко като перце на малка птичка
нещо което не виждаш
винаги е съществувало

и няма да спре да се появява

Tuesday, November 6

- -

доносници червени снаряди черни снаряди
защитници сини защитници бели защитници избледнели
четвъртинки късчета твърдост късчета меки и лигави
нищо неподозираща част в стридите
и зловещото човешко усилие по изтръгване
доносници ловци любители усмирители изпълнители
черни червени снаряди и безапелационно повтаряне

завой вой през пререканията през движенията на устните
искам не искам искам не искам не не не съм искал

мускули сухожилия погледи празни
къде си къде си къде си не съм ли те търсил
цветя изсушени цялата пролет в окото което се е затворило вече
не питах не търсех
свивах и стържех калта си в стъргалото на света
и пак не изчистих обувките си наистина
ползвах нова боя
от която крилете все повече натежаваха
не става така

доносници
лечители
и дарители
изобщо не става така

червени снаряди черни снаряди стрелба
рокли шалове шапки капризни ръце в опърпани ръкавици
милват дърветата през нощта и ги наричат по име

нещо е станало
котките в града са изчезнали
нещо е станало
следи от нокти по всички врати

това ли са знаците
това ли са доносите
това ли са спомените
това ли са?
или не са

Thursday, November 1

"Тъмната страна на сърцето"

Не стой неподвижно встрани от пътя,
не замразявай ликуването,
не обичай без желание,
не се спасявай сега… нито никога,
не се спасявай,
не се изпълвай с покой,
не си запазвай от света едно спокойно ъгълче,
не позволявай на клепачите си да се склопят тежки като сентенции,
не оставай без устни,
не заспивай без сън,
не се мисли безкръвен,
не се съди без време….
Ала ако независимо от всичко не можеш да го избегнеш
и замразиш ликуването,
и обичаш без желание,
и се спасяваш сега,
и се изпълваш с покой,
и си запазваш от света едно спокойно ъгълче,
и позволяваш на клепачите си да се склопят тежки като сентенции,
и съхнеш без устни,
и заспиваш без сън,
и се мислиш безкръвен,
и се съдиш без време,
и стоиш неподвижно встрани от пътя
… и се спасяваш…
– тогава не оставай при мен…

***

Да лееш сълзи, докато можеш…
да лееш сълзи като водопад,
да лееш сълзи за храносмилане,
да лееш сълзи заради съня,
да лееш сълзи пред вратите и пристанищата,
да лееш сълзи заради това, че общуваш…
да открехнеш чешмата,
вратичката на плача,
да намокриш душата си, блузката..
да наводниш тротоарите и алеите…
Да се спасим с плуване от нашия плач….
да присъстваш на курсове по антропология, плачейки,
да празнуваш семейните празненства, плачейки,
да прекосиш Африка, плачейки…
да плачеш като истински крокодил,
ако е истина, че крокодилите никога не са преставали да плачат…
Да оплачеш всичко, но да го оплачеш както трябва…
да го оплачеш с носа, с коленете…
да го оплачеш и с пъпа, и с устата…
да плачеш от любов,
от отвращение,
от радост…
да плачеш във фрак,
от меланхолия,
от слабост…
Да плачеш импровизирайки, по памет…
да оплачеш цялото безсъние…
…и целия ден…


***

thanx to
Deer D

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO