Wednesday, February 27

сън:
дърветата - портиери в хотели - алеи дълги колкото и широки
полигони, на които се уча на завои и вървеж  на обратно

бягам бързо от себе си дишам заедно с хронометрите и се замъглявам
от студа във вените 

някъде кожата ти е прозорец на диханията които искам в мен
желанието ми няма значение апатията е по-силна и по-тежка от всички тежести
грейт експектейшънс свършват тъпо пия газирано и ми излиза през носа
пих и от теб а сега излизаш от сънищата ми през скърцащите врати на кошмарите
колкото и да ги блъскаш нямат притваряне затова спести ми драмите

изнасям реч на диктатор на празен площад само някакъв гълъб умира от глад насреща ми
а аз тъпча с тока си кифла пълна с мармалад и размахвам ръце патетично
гласа ми издрезгавява и слънцето ме кара да се потя като стокилограмова продавачка на царевица


----
пристигам обратно в деня
избирам железния мост за педантичната ми двайсетминутна разходка
вече не пиша всяка сутрин
не ям всяка вечер
не излизам с този и онзи
вече не сънувам хубави неща
не сънувам елс в лилаво
нито алекс в летящо такси
не сънувам бъгс който ме завива
не сънувам как срещам еленче
и си говорим приятелски
нищо такова
само видения влудения вероятности
дървета които ме посрещат
листа които ме изпращат
хотели със стотици празни стаи
в които сменям небето като чаршафи
на сутринта
изливам облаците в чашата си и ги пия на бавни глътки
ръка да ми подаде жълъд
април да ми подари дъжд
чакам и не чакам
тръгвам и не тръгвам
говоря и не говоря
пиша и нищо от това
рутина, утринната вежливост на недоспалите

Blog Archive

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO