в жълт прах от стъпки

приближаваме онзи когото следваме

останал на пръст разстояние
от това да докоснем края на дрехата му

с цялата си усмивка запълваме празнината
и умората става колкото око на кристалче пясък

жълтата пръст се повдига от стъпките на онзи когото следваме
с цялата си вяра във вървенето, с насмешка към препускането

можем да танцуваме вместо този безсмислен бяг с който се втурваме
можем да правим стъпки встрани и да люлеем бедра
вместо да правим дълги и изморителни крачки
дори след този когото следваме

можем да танцуваме с гърба на оня
и с косите на онази
да гледаме фенерите над нас
да мръкваме в жълтия синкав прах
на нощта която ни следва в гръб
все по-хубава

и само в появата и в изчезването
е нашият победен и пагубен ход
който с малко късмет
ще завършим с песен