Monday, March 31

едно куче джавка през цялата нощ
може би то плачеше или беше пияно след глътването
на сляпа светулка
може би то разговаряше със звездата зад облака
докато тона ми се е струвал еднакъв

...
барабанене на дъждовни капки преди да е заваляло
дъждовение вдъхно-вение се приземява плавно
хванало чадърче за лесно падане
с усмивка изтерзана от трудното обещание
*
връщането му от вратата преди да излезе
привеждането което толкова чаках
целувката която толкова трудно давам на някой
усмивката вътре сънена в тялото
*
а после танцувай с образите пиши в бялото
не се предавай на униние и безпръстие когато имаш
мекичките възглавки на пръстите
стотици костици в цялото тяло поддържат
създаването пресъздаването на смешни и тъжни картини
картинки думи които живеят дишайки една от друга
мисли с кратък но славен живот
като слепи светулки
лапнати неволно от куче
което се радва
което тъжи
и споделя
със звездите и покривите

Friday, March 28

чисто бял пъзел
навеждаме се
вглеждаме се
как да направим
бялото по-бяло
цветното по-цветното
черното - прозрачно
трябват ми 100 дни
да обясня че това не са въпросите
които си задавам
нелогично невзрачно
пъзелът се нарежда
сам
през дългите нощи
през късите нощи
през обезкървените дни
през зимата
през пролетта
минава под краката ни
и ни подминава
минава през ръцете ни
и ни нарича
откъснати части
и ни нарича няма значение
и ни забравя

близко до нас нещо се случва
с мислите на другите които си играят
с нас и ни откъсват поръсват с шарена сол
губят апетита си и ни захвърлят
в чисто белия пъзел
който никак не се нуждае от нас
и никак не изпитва глад

как да направим
бялото черно
как да върнем цветното цветно
да се огънем?
да се разтворим ли в другите
както съдбата на предишните отговори
всичко ще потъне в нови въпроси

Wednesday, March 26

///


плисираните краища на дните пригладените им ръбове прибраните им нежно сгънати прилежно платени билети за отиване и за връщане весело вярване в пооправянето
на времето на късмета на знака стоп на знака забранено
няма знак който ти казва просто "можеш" ти можеш
защото преди ти след ти навсякъде обграденото ти се оглежда в НЕ в ЕН Несъвършенства и съвършенства на които така или иначе ще кажеш Не днес този път другия път
по всички пътища не на съвършенството не на пътуването не на странстването
квадратите в които си позволяваме последно огъване докато лепим някои обречен на жълто тапет и смеха с ехо в квадрата е ограничен но ние тъй или иначе се смеем в неволята и в безгрижието но не като смеха през сълзи нищо не е като него той не търпи квадрати нито огъвания нито ремонти на тристайни апартаменти
нищо
не е толкова весело
колкото би могло
да бъде
без не
в безд-ната
на нетата
в отходните канали
на непитейни възторзи и септични ями доверие останало без -верието си и влязло в до ... горно или долно...границата
както и да я наречеш

приказки затова какво е без да знаеш какво не е

вчера гледах няколко улици над църквата как човечетата влизат под купола стъпалцата към входа бяха надолу и потъваха в черното на дверите
аз се чудех погребение ли е това, а то било благовещение ... напразно съвестта ми се наведе над парапета за да гледа по-добре опечалените
те влизали в знак на надежда...

странно е как инициативата по традиция не засяга тези като мен
защото не вярвам да съм сама в това неразбиране

зигзагообразно говорене и кръстосване
подадената ми ръка подаденият билет
върнатата стотинка
кръстосване на ръцете и прибирането им в джоба
и ровенето за нещо което знаеш че е там
рутината и ритуала са се превърнали в едно и също нещо
и това малко ме плаши
днес се усмихнах на това, че женените мъже не носят пръстените си
и че омъжените жени понякога остават просто омъжени момичета
с цялото си суеверие на мен това ми харесва
прехапвам и смуча долната си устна а вятъра ме засмуква и ме изтисква над целия град
бели листчета хвърчат и вършеят в празното обират плодовете на празнотата ни и на разсеяните ни погледи във небето
небето зад предмета днес беше проблем но идеите на някои хора винаги са се превръщали в проблем през всички периоди на условното и заслужило имената на стотици етапи Време
зигзагообразно
едно момиченце стои върху сак докато майка му опитва да скрие прозявката си
обичам да гледам чакащите хора
започвам да си измислям какво точно чакат
онзи ден в автобуса измислих сценарий за късометражен филм
днес в автобуса осъзнах, че съм го забравила
ако се сетя ще е щастие със задна дата

правя усилие да напиша всичко това във вид на объркана хроника
като изпрана в реката дреха
по средата на седмицата...

и се потапям пак там
и потъвам пак от същото място

Monday, March 17

-

Saturday, March 15

a bottle of happiness


a bottle of happiness , originally uploaded by greenfemale.

прекрасно, нали?

Thursday, March 13

в жълт прах от стъпки

приближаваме онзи когото следваме

останал на пръст разстояние
от това да докоснем края на дрехата му

с цялата си усмивка запълваме празнината
и умората става колкото око на кристалче пясък

жълтата пръст се повдига от стъпките на онзи когото следваме
с цялата си вяра във вървенето, с насмешка към препускането

можем да танцуваме вместо този безсмислен бяг с който се втурваме
можем да правим стъпки встрани и да люлеем бедра
вместо да правим дълги и изморителни крачки
дори след този когото следваме

можем да танцуваме с гърба на оня
и с косите на онази
да гледаме фенерите над нас
да мръкваме в жълтия синкав прах
на нощта която ни следва в гръб
все по-хубава

и само в появата и в изчезването
е нашият победен и пагубен ход
който с малко късмет
ще завършим с песен

Blog Archive

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO