-

"Красотата на малките нелепи неща"

...се изплъзва от мястото си в автобус със седалки от стъкло
чудиш се защо толкова трудно завиваш
с кормилото от кристал
зад прозорците от черен аметист
коя е твоята спирка не знаеш
но знаеш че тук за последен път
ще ти се удаде да пътуваш
да късаш билетчето
и да гледаш как пада в краката ти
после да гледаш как почерняват останките му

малките нелепи неща трудно се наричат красиви
сами не признават собствените си имена
пък камо ли някой като теб да започне да ги нарича

нехайно някой задрасква моята сряда от календара
и със страхотно настроение оцветява в черно квадратчето на моята дата
едно обаждане ще ни спаси ли
един билет ще ни спаси ли
едно правилно решение на едно правилно кръстовище
ще ни лиши ли
от тези и предишните думи
които отнемат
малките нелепи неща
и ги правят просто
нелепи неща
които без да са много големи
мачкат с кубинките на никаквото си съществуване
бетонни блокове обличат устните
бетонни блокове запечатват ръцете
суетата и угризенията танцуват заедно
отраженията в зениците не прощават
сряда я няма
среда няма
а кошмарния автобус приближава все по-бързо
точката на събуждане