Saturday, July 5

...

пръстите копринени нишки пипала отделени от тялото
мастило плътно залепващо мигли коси и частици
червеникавия вятър обгаря събаря ме във всички посоки
и ме поставя на място където всичко би ме заместило
пазих толкова дълго нещо което ми се привиждаше
сега имам ли своите ръце
имам ли дъно за друга измислица
падам в по-лошата половина на дните
усещам когато нещо започне да се отдръпва
дъвча горчивите си предчувствия
приготвям се
дълго сухо подготвяне

ангелите свиват каменни устни
и се мъчат да не съчувстват

вярата в глада е фанатична
вярата са изпъкнали тънки ребра
кости на риба татуирала камъка
който ще хвърля не толкова смело колкото ми се иска
но все пак ще захвърля
все пак
ще броя кръговете
...
детинската ненаситност на злодея ме облича в костюм от страшни усмивки
с мен никой не искаше да играе затова подражавах и не играех със себе си

истината умалява като детска обувка
страшно бързо

крясъците ми диктуват
лишенията ми диктуват
прошката ми диктува
а аз винаги изпускам най-важната буква

...

капилярите на слънцето се пръскат
зоните на здрача затягат връзки и бягат с всички сили към него
за да потънат в измисления декор на хоризонта

Blog Archive

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO