*
ерозия това в което се е превърнал ерос


*
сякаш съм направила чудовищното усилие да преглътна
седемстотинхилядивилици
и нещо набожда вътрешностите
но не те са важни
усещаш че не са важни
след няколко безсмислени ампутации
лежа в болничното си тяло
чудя се дали се обелвам от тази стена
дали съм мухъл по тази стена
дали съм дупка в стената - но това е твърде оптимистично предположение

и тази сутрин те преглъщах
а вече не се диша
с тези тъжни водорасли
в гърдите

аквариум
въздух
вода
вакуум

когато рибките станат метални
паднат по дъното
и се чуе тъммм тъмм тъмм последователно
каква математика на малката смърт ще реши уравнението
когато всичко е равно на всеки
и зад плюс безкрайност вече няма значение

искам някой да разреши
кое е заради мен
и кое не е заради мен
защото чрез мен е уморително и подигравателно вече
устата ми набъбва и се руши
устата ми се разкъсва отвътре
по-лесно е да се мълчи
но болезненото преглъщане си остава

докога хората ще спят в завивки от календари
върху безформените възглавници на дати и твърди числа
мъчно ми е за нас

корабчето атракцион потъва в очите ми
довиждане малки шарени знаменца
малки замечтани момиченца

пешеходът на времето изблъсква прережда определящ и определен
и няма съмнение
и няма дрехи от съмнение нито сладки от съмнение нито горчивки от съмнение
защото съмнението наистина ни е драснало чертата и от тук нататък _________
така ще е