Sunday, January 27

питам се далеч ли съм от това което нарекох сянка...

пешеходна зона Униние
място за деветима спринтьори и куче
място за колоездач и парапет за който да вържеш балона си
или сам да се...спреш
от летене с главата надолу
връвчицата ти е изпънат език
умората от тичане само в мислите
както когато опиташ да бягаш в морето
което ти е до кръста

вила Мълчание
луна-парк "Лунно затъмнение"

дрънчим с кутийките си "току що омъжени/венчани/женени
от безделие и ненамерение да се справим сами

да си сам е като забранен звук
като звук от сирена заради която трябва да станеш
но си твърде зает да почетеш спомените си
затова ги отбягваш и ги притискаш с впечатления
от безплодни картини с пастелни цветове
за които ще купиш златна рамка
до идеята за халка разстоянието е 0,9

на къде повеждаме същината
на кой фронт сме в тази война

въвеждаш ме в храм с лице на озонова дупка
да се отъркам в тоя слой с неведение
неведението не е принуда нали
вината все някога ще бъде стоварена
а после пепел и дим

сега е време за спорт
за активно отричане
за пързаляне по заледени алеи
за подскачане на един крак в нищото
сега е време да се погледнем и да се "вземем"
понеже е лесно да спрем малко преди съмнението
деветима спринтьори и куче ни подминават
а ние избираме заобиколна алея
и стигаме в светлата част на битието
ние сме еднородни части
ние сме във едно единствено глаголно време
летоброене в критически стадий
да подарим сметало на детето
което ще ни се смее...

Saturday, January 26

всяка твоя следа ме води в мълчанието
а там не е трудно да се изгубиш
не е невъзможно да заобичаш лабиринта
в който пеят фавни
 в който пастирите ме пускат на воля
и ме гледат отдалеч
знаейки докъде точно се простират хоризонтите

няма да знам колко дълбоко навлизам
как песните са немите химни на множеството
как ме въвлича и заличава
под черните лакти и стъпки
лепкави лакти и стъпки

искам шепота на великата тайна и нищожна краткост

после ти ще ми дадеш себе си -
да се огледам веднъж във велура на огледалото
и да поруменея от срам сливайки се със слънцето
какво тихо начало ще бъде тогава

като осиновеното дете на Съня
изоставеното дете на съвпаденията
подаряват ми дрехи които са ми големи
дават ми по-малки обувки
оставят ме сред многодетни семейства
да правя сравнения
да се спъвам в развързани връзки
да ям разтопените сладоледи на по-големите
ставайки на лимонени и лилави петна
докато топлината не ме разтопи
и светлината не ме разсея
като дете на Съня, който си е отишъл
и едва ли ще се върне за мене

като екземпляр белязан с черен печат
в каталог със еднакви марки
(лишен от колекционерска стойност)
в света на съвпаденията
не намирам съответствие

изпращат ме крайно любезно
опакована семпло с етикета "повреден"

Wednesday, January 23

/

репетиция на първа пиеса
навън по улиците на града
знам си репликите, но не знам смисъла
убеждават ме, че всичко е наред
разучавам танц с три високи момчета
които винаги ме оставят в края
и ме повличат в движението
без да знам накъде е
усещам погледи зад гърба си
опитвам се да се сетя нещо от миналото
но ме спират
казвам наум "грубостта ти ме спира
да се рея, да се намирам,
в театъра се импровизира"
сдържам реакциите си като глутница кучета
на каишка..
не става
не се получава
губя правата
и се разполагам в рамката
с разперени ръце и завързани крака
до кога ще продължи това?
зимата е толкова дълга
че вече застъпва шлейфовете си

репетираме неуморно
палим си огън в кутийка спирт
и продължаваме
да се убеждаваме
че всичко тече по план
и ще можем да си го обясним

концерт на стадион
всичките ми приятели са под козирката
аз се усмихвам, шегувам се
а нещо ме тегли надолу
тръгвам по седалките
излизам под небето
и ме навалява дребен снежец
който за секунда ме мокри цялата

"ела тук, ела тук е сухо, върни се, ей, връщай се"
а аз стоя с най-глупавата си усмивка
и гледам как едно дете стоически пее
под снега и прожекторите осветяват малката му уста
....
не се връщам
събуждам се

и виждам същия сняг
малък сняг
белосан като божествена пудра
захарта на света съсипва
най-хубавото сутрешно кафе
а аз не мога да изпитам съжаление...
виждам снега от съня си
и знам че репетицията е приключила
а представлението ще се състои
още днес
още днес
под небето
някой ще сънува
как ме гледа усмихнато
независимо от студа и снега
докато рецитирам последните януарски
"стихове" пред тълпа
празни седалки

прожектор включен
последно повикване

Tuesday, January 22

коварни курабийки
тъмен чай
валиум
усещане на бос крак
хлад мокро легло
улей за бобслей
черен лед
чисто кафе в банка за кръв
човек стои послушно за портрет
само показалеца му трепери
винена попара
напукани устни
отровно сладък сладкиш
силно сиропиран
газова камера остър аромат на канела
пълнееща жена в скута на баба меца
страшна пара от синя тенджера
врят малки морячета
и се смеят
в море от спагети
трънче кокалче люспичка
дрипа
момиче
в клин до гърлото
болезнено безръкавие
безвъзвратност
гореща палачинка върху диплома за отличие
зомбита
валиум е име на мъж
валиум е безцветно нещо във водата
което Не се разтваря
двойка по химия
колело в църква момченце което блъска звънеца
пазете се
светии
пазете се
жени на балкона
с твърде дрезгави гласове
за да се нарекат ангелогласни
дръпнете се черни повели
бели дрехи
тъмни забрадки
валиум идва за мен
носи ми вдъхновение

-

бели шевове
в обгорели поля
дим в празна къща
комина се задушава

побегна човека
уморен да поглъща
и да се връща
в празното обитание*

гората поема ход
влиза в къщата
поема пушека
и се връща
синя
сива
черна
като огромна статуя
съвършено оформен фин прах
една птица ще кацне
от клон на клон
от клон на клон
и ще заспи в нищото

...

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO