в леката сива мъгла
едно малко желание
пътува пеша
спира и гледа реката под моста
спира и никога не се оглежда
встрани
само нагоре
и само надолу
забравили сме да му дадем съвет
забравили сме да му кажем
внимавай малко желание
този свят е малко опасен
и то хваща деня за ръка
и се милва в нощта
без да знае какво има напред
без да пита какво беше
назад
назад
бяхме ние
непредпазливите
разтреперени от липсата на послание
пътят ...пътят...
непознаваем
да запомним
кога сме изпратили
малкото си желание
по широкия свят
защото света се стеснява все повече
защото малкото смело желание
ще трябва да се справи с това
разпадане и стесняване
вместо нас вместо нас
а после е нашият подвиг
да спрем да го чакаме
да спрем да го чакаме
да се превърнем сами в малки желания
