-

божествената кал на която сме способни за да се създадем

в която ще се събуждам сутрин
топла кал
не точно кал
нещо меко
като коса на новородено
нещо толкова меко
че не можем да съчиним толкова меко нещо
значи божествено...
как ще го различавам
как ще му придам форма
ако пръстите не съществуват
за да летят между празноти и сенки
между леки и плътни материи
размахваме времена и летим с колесници
за къде
срещу кого е битката
питам в сънищата си
възрастни хора
по-възрастни от живите възрастни
ако ме разбираш
ти ще ме разбереш
ще седнеш до мен и няма да ме поглеждаш
защото ще знаеш
и тази твърда частица - зеницата ми
е способна да се разпада
на хиляди
светлини - обаяние - камъчета по-остри
от тези които си мислим че съществуват
много по-остри
как да не те създам
няма го денят в който си казвах
ето тук е ръбът тук е краят на всичко
полета плодородни полета дихание и свят на другите светове
защото си принадлежат не можеха да изчезнат
да изчезнат един в друг
бе предсказанието
а виждам друго
преди и след като го сънувам

и ето ще дойде ден
в който ще гледам
спокойното ти спящо лице

с една глътка чай
която държа неизпита
ще се наслаждавам
дочаквайки
началото на тази история
да изникне
като зъбче
да заболи
а после болката да си иде
...в друга история

калта ще е същата
и ние преди и след чудото
ще си бъдем същите
и някакви други
които още си мислят
че съществуват ръбове