--

възпаление
от собственото ми усилие да се избегна
стъпките ни забират
режат дупки в снега
номера на обувки
грайфери на сърца
стъпкани празнични сладки

раздавам
житото на съвестта
за помен на мъртвите
които живеят
зад вратата която няма как да отворя
повече

и вятъра повлича дрехата ми
защото ме забравя
и вихрушката
повлича следите ми
защото са забравени

белотата отвън

подрежда стаята ми там вътре

)дланите ни не се поглеждат о как изтичат от счупената картина(


едно дете плаче и яде сняг
изгубено
на шумния булевард
/
има дете по средата на моста
спасете го
преди да го е понесла
мътната зимна вода