езиците пътуват
на вълните на един език
на крилете на друг
въздишаме по полет
който не се състои в телата ни
тела като в зле експонирана снимка
тела като малки овощни дръвчета
а дръвчетата не летят
макар че имат много криле
и много надежда

колко може да остарее една птица??
мислех, че за да летиш
трябва да си току-що
изхвърчал от гнездото
от покрива
от комина на къща

...
очите се лющят
като остаряла боя
в стара стая
и като падат нищо не виждат
боята била синя
боята била жълта -
не виждат
падат наопаки

-
пейзажи
а в тях плевели
нещо държи ръката настръхнала,
че не може да се промъкне
през рамката
и да ги откъсне...

---

нещо иска да ме отскубне
от болните кръвни телца на съня
от личните ми имена
от филтъра на нощта
от огледалата ми
от копчетата на панталоните

нещо ще ме отскубне
ще ме зашлеви по врата
ще падне отгоре ми
дъжд ли ще е
сняг ли ще е
или млечна отломка от Пътя
за да оставя следа.

----


агрегатното състояние на мисълта ни отрича
а ние се точим капка по капка
капка по капка
ние не оправдаваме жаждата

----

А когато и водата се оттече? Тогава какво?!
Когато както и да се движим по леда не залитаме? Значи ли, че водата и целият свят заобиколен от нея се отказва от нас....Значи ли, че суетенето около изкълчени лакти и глезени, около болни сърца и бронхити ни е спестено?
И какво изобщо трябва да значи това насилие нещо да не ни се случи?
Да оставаме здрави, топли, кухи в телата си...като керамични стомни...
без предназначение.
кръвопийството е нова задача
новата длъжност
длъжност!
---



И когато черните сомове започнат да се озъбват
зад стъклата на сънищата
И когато кучетата изнервени от прекомерна игра
завлачат крачолите ни...
Слаби са нашите ръце
Кисели са очите ни докато ги пие тъмното
което свършва в една нощ,
колкото и дълго да сме го събирали...

За друг сме събирани
За друг сме сушени на слънце
За друг здрав сън
са били нужни кошмарите ни
За друг болен е била
отварата от телата ни

Билкарят е глух
Познава часа
по острите върхове на тревите
когато се ослушват да чуят камбаните

И мен ме е страх
да ме събират шепи
да се разпознавам
толкова ясно сред лютичета невени и троскот
Страшно ми е
билкарят напредва в гъстите коридори
зеленина
а аз съм жълта
златна
мен с нищо не би ме сбъркал..