а е зима
зима
като на тръгване
като зад завой
като отбой
след примирие
или малко преди
много малко преди
зима е
две кучета на белия хълм
ръмжат
друго което минава самотно
те са две
не вървят
само гледат надолу
белият път на врага
който носи глада на гърба си
безропотно
...
моето име е отстрани
и моето тяло е отстрани
и от никъде аз не чакам
и от никого аз не искам
онова което ми трябваше
износих на сън
сега
е празното му припомняне
...