и да те прерисуват с думи
пак ставаш част
от някогашно безсъние


*
по-близък от всеки ми е сън още нетълкуван
по азбучен ред думите бълнуват
какво да значат
ако са сънувани
и пак не ни осъществяват
само ще разкъсват пак за да го превърщат в друго пак

преиграваща последователност на възли
фикции за възли и за смисли
съмнението само
кокори сънени очи насреща ми
будно винаги по-рано от мен
равно на намерение
завършващо с несподеленост

*
жилките на листата - единственото което се научих да рисувам
смешно и по детски си говорят под ръцете ми
единстено със тях не се решавам да приказвам
мънички неща...за спомени..и глупости

и така мълчанието древен символ на умора
свива крехко калното гнездо в косите ми
и да ти го прерисувам с думи
пак ще бъде част
от някогашното безсъние

*
никой не заговаря старите същности
макар да живеят дълго и във охолство у тебе
чувал ли си по-празна дума
от тази която измислихме за съчувствие
съ-съ-съ- съскат змиите
съскат водните пръски
но никой от тях не пее
само защото
тъжното празното място до теб ще заеме