Monday, February 23

-

и до ден днешен някои неща тежат ..като трудно преносими конструкции, с които сме се гордяли .. изкуствени залежали амбиции..защото амбициите не бива да остаряват, както го правят хората, когато се чувстват болни...

мъкнехме като хамали и какво? спирахме по стъпалата да отдъхнем..нищо друго..
това, че не стигнахме до никъде не е престанало да ни плаши...а е старо усещане, старо като света в някои книги..за които няма никакво бъдеще.. олющени жълти страници ме разбират по-добре от собствените ми маниакални прочити .. обратно в архивите..и за какво?.. 
като е все същото ..не по-зле ..да не бъдем фаталисти, да не ставаме фаталисти..ако и да сме трябва да се надяваме да не се превръщаме в нещо, което не щем.. а то са много и безсмислени метаморфози в много и различни пакети, картонени кутии, боядисани папчици 
нещата, които пиша ми казват "бъди строга, мамо" а аз продължавам да се умилявам по същия глуповат начин и да ги галя с безкрайни редакции ..след които? пак същото..няма нужда да питаш ... 

ще ти казвам довиждане, когато се виждаме..вместо здравей, защото е по-правилно..да учим сбогуване на телата, след като сме пропуснали по-важните уроци ..измежду първите седем и първите двайсет.. 

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO