и цялото това притеснение, че не сме си представили докрай по-добрият свят, по-доброто заглавие за неясния разказ...това притеснение, че няма как да го запомним, ако е дълъг колкото е дълга коса, която не можем да си представим и изясним ...
тягата в гърлото започва с една рисунка и свършва в съвсем друга даже в едно очакване някой да я определи и изучи от край до край, от цвят до цвят.. но кой може да обясни докрай сливането на давам от сърце и взето на заем..никога не знаеш дали това което даваш не е някакъв заем за който ще ти счупят краката и не ще опростят лихвите
но тук си говорим за една рисунка, която тормози сънищата и незапочнатите безмилостно светли дни.. диктовката на очертанията ..неспособни да извършим всичко само с нашите ръце.. но да се върна на рисунката.. дебелокожието на идеите, в които правим нещата по-големи отколкото са и още по-лошо продължаваме да ги рисуваме, докато те не започнат да възпроизвеждат в ужасни количества грешката
и много често когато децата ни рисуват къщата без врата ние ще се блъскаме в стените на нелепите ни познания..затова как да си обясним техния пропуск...роден от собственото ни объркване от въпроса къде е вратата...
и за някои неща винаги сме си казвали, че няма изход, но кога сме казвали, че няма вход..кога? нали всичко произтича от нещото...но кой ни лекува, ако не сме съумели да си го представим..защото всичко се състои в това въобразяване на нещото, когато то още е нищо .. ще спестим пари..няма да им купим моливи...ще счупим върховете на своите скучни сиви графити, за да им спестим този въпрос, за които никога няма да има съзнателен, прост като прогнила ябълка отговор...
а дърветата са диктатори, които винаги раждат, та дори когато изсъхнат пак живеят на гърба на стари асоциации та кой нарича изсъхналото черешово дърво по друг начин след неговата смърт...пак ще минеш край него и потънал в безразличие ще го отбележиш като череша
и ще го нарисуваш като череша
и ще се опиташ да го изтриеш с ръкав от листа
защото нямаш подходящото средство за триене .. и защото няма как да изтриеш нещо което вече го няма ако веднъж вече то си е играло с представите ти на гоненка
и кой ако не собствените си деца ще пожертваме
за нас вече е късно..твърде скъпи си бяхме... задето се мислехме за оракули и сега
само тази възможна доза мълчание
в блистер на мръсното шкафче