Wednesday, March 4

4

                   
                                        как няма да помня 
                               гънките черното свитото
ако не помниш къде се обичаше
ако го нямаше това място 
измачкано като съблечената ми рокля на пода
а после сгънато като ръба на панталона му
къде се утаяват въздишките
тъпото забиване на сачмата в шията ми 
направи го пак
другия път иди по-далече
близостта 
товарът на часовете
раменете ти са везни
знаеш че не можеш да ме понасяш на тях
но всеки ден забравяш
че си опитвал вече
губим един от друг
губим един за друг
губим всички за един
има и полезни уроци
шестнадесет пъти
дишаме 
от едно бяло 
отричам се
а после 
задържаме дъх 
под водата 
на "свеждам се, за да те достигна"
напразно е било ходенето на пръсти 
има и безполезни уроци
когато се опитвам да издишам
в гънките черно и свито
ръката ми черна фуния
поглъща езика ти 
и едното ти полу-спящо око
с което си ме избягвал
за да гледаш полета на морското конче
несъмнено по-интересен от моите турбуленции
заспиваме с мисълта за постоянни атаки
наполеонови трески от стратегическия развой
на възможната загуба 
успокой се 
заживей
в
свивката на коляното ми
там всяка сутрин е синьо

неубедително синьо 
виждам го написано 
на челото ти 
дори да го носиш в теб скрито

проблемът е че никога не сме се преследвали
вървели сме едни срещу други
винаги едни срещу други
до сблъсъка


0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO