Tuesday, March 17

/?/

но се откъсвам от тях
дните... дължините
преследвачи с кучета
завръщам се в сън
седнала в клоните на дървото
чувам
лаят
става
безпомощен
бягството
няма значение
щом
лаят
веднъж
и завинаги
ще стане
безпомощен
в съня е лесно
клатиш крак наляво-надясно
седнал в най-високите клони
на ореха

сънувам
една жена
ме превежда
през граница
превежда ме
и казва
недей да изпускаш
шанса да видиш
озоваваме се на гара
а там деца пияници и слепци
млади момичета
се заливат от смях
разкървавеното слънце
пръска червено по прозорци и стените
и момичетата застават в светлините
и чакат моето съзерцание

ако някой очаква моето съзерцание
ако застава в светлината на следобедното слънце
защото знае
познава ме
не ме рискува с излишни въпроси
ако нещо някой слънцето
престанеше да ми обръща гръб
какво ще бъде кучешкият вой
какво ще бъдат някакви си граници
тогава

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO