Thursday, June 25

голямата черна птица на нощта дебне над прозорците
и сега както и преди хиляди години
всеки е малка песен устните ни са малка песен и защото потреперват
голямата черна птица знае че не смеем да изпеем сдържаните си
неразвити звуци заченатите ни лошо гласове
хищните птици не пеят освен когато не празнуват
разкъсаните ни вътрешности в клюна си
крясъците си говорят и правят страховете ни земни и малки
като семенцето което толкова лесно ще си намери гарвана

колко трудно е да стоиш вперен в тъмното
и колко е лесно да тръгнеш нощем на път
с песента вибрираща вътре между езика и небцето
между звездите и кълновете

кой кой
кой ще дойде утре тук
кой ще престане да се страхува
от голямата черна птица
днес?

Wednesday, June 24

>

омръзналите ни реки - копчета и циповете на дрехите с които се събираме сутрин и с които се разделяме всяка нощ - понякога спим с тях от прилив на отлив защото не ги познаваме и не разбираме, че с тяхна помощ ще създадем реката на смъртта - скука без тяло - без начало и край

Tuesday, June 16

той ми каза "не мърдай
писмата които пишеш
не са писмата които пристигат

не ползвай мастилото
нито дрешника си
не знаеш в какво обличаш
това което не искаш да пуснеш без дрехи
недей да береш плодовете
недей да пиеш водата
недей да се облягаш
по същия начин
пристигаш със друг почерк
и ако се движиш към мен
ще престана да вярвам
не мърдай.

забрави
навикът
да се обръщаш
и да ме търсиш
и да ме познаваш
защото си ме виждала
само веднъж
през едно лято
когато ние с теб
вече бяхме еднакви

не мърдай
нямаш нужда
от друго тяло
ако ще се повтаря
ако ще си изпращам
сам тези думи
не мърдай
не се защитавай
защото сега те създавам
и ще трябва
повече да внимавам.


Saturday, June 13

*

няма нищо страшно
достатъчно е да накълцаш месото и да презираш упойката
достатъчно е да се движиш между нещата като вирус и да се впиваш в тях
толкова лесно колкото е лесно да се откъснеш
любовта и желанието са пиявици знаеш че трябва да им дадеш от теб
и все пак си го искаш обратно достатъчно е да отрежеш от тях съвсем малко и вече ги няма
съкращавай няма нищо страшно да ти остане съвсем съвсем нищо
кълцай на дребно и всичко ще почне да се разраства ще почнеш да се изкачваш
по планините от вътрешности цялата паника е само външно изгаряне
остават красиви белези защо ти е мъчно за лицето ти или за ръцете ти
огризки на сънища в превъзходството на нощта е острието на което се осмеляваш
веднъж или винаги в зависимост от скалпелите в очите ти и под ъглите на светилната
когато я напускаш

Thursday, June 11

но ето такъв е светът в който само ако затвориш очи можеш да бъдеш
добър... да не пречиш на светлината която прегръща всички останали
освен теб
може би трябва да бъдем без очите си за да помогнем на светлината
да й подарим от нашите ръце и от нашата телесна топлина
за да бъде светло
да не пречим
да се научим да се затворим поне за кратко в нещата които видяхме и нещата
които успяхме да довлачим до малките си неприветливи дупки
очи ли им казваш или как те нямат деца но ги кръщават душа и това е понякога тъжно
защото ги учат да летят и после се събуждат пак така сами по грозните си безцветни пижами
търсеха и се гледаха очи в очи и после ставаше сиво и после прозрачно сякаш не е имало нищо никога и те нямаше как да се отърват от тази мисъл
в такива моменти започва бурята и спира електричеството
и ние сме разцепеното на две дърво
в което се събират вода и малки разкъсани червеи
ето такъв е светът
в който трябваше
да се научим
да си затваряме очите

и да летим в светлина

Wednesday, June 10

dont like to be near them

падай на земята и винаги по лице ще стане меко и ще обгърне всичко
тялото ти нейното тяло нашето тяло дваж по-страшно от наводнение
и нагъване на земните маси нашето тяло което е тяло завинаги и тяло
продадено подарено заслужено и несправедливо това си ти
изтичай в мазнината и изтичай в дъжда изтичай през оловни тръби
трови римляните убивай новородените всичко това е история и тя е
загърбена както се загърбват старческите тела както окапват косите на болен
история заради която трябва да падаме по лице и да не умираме по гръб
с поглед в разтрошеното сухо слънце то е съвсем само а ние сме много
армии в това тяло никакви приятели и никакви любовници само зле прикрита
кръв и загниваща анатомия света и неговите цветове и неговата кожа
която ще се разкъса чрез нас това е важно това трябва да свършим ние тук
тук и там докъдето достигаме дваж по-страшни от наводнение защото
трябва да се залеем сами защото трябва да залеем всичко което не е нас
без пристрастия без държане за ръце и разтъркване на мазоли без суетене
и викове без готовност защото готовността е само друг страх и той има
малки свински очи и закърнели крайници никога няма да се изправи никога
няма да бъде тяло като нас и тези под и над нас и тези с които сме слели
оваляни в кал очни ябълки солени и кисели храносмилателни и дихателни
нарисувани с молив венули капиляри нервни и по-малко нервни свързани и
несвързани завинаги

Tuesday, June 9

трябва да се потопя...да продължа да живея
в лъскавите отрови които ми предлагате от одобрението в очите ви които често и честно лъжат трябва да сюрпризирам света с план и да го оглеждам от всички страни докато се самозадоволява с мисълта че знам какво правя знам как ще се потопя и всичко ще ми олекне гадните стържения в корема и три пъти по-острите иглички на нервната система ще засвирят като иглички по грамофонна плоча музиката чува ли се под вода това изобретение все още чака всичко от мен докато ме разтриват със спирт и гледат как тялото ми се налива с хинин и стига до дъното на тунела пълен с фосфоресциращи водорасли там не можеш да се удавиш всеки е лечител всеки предвижда и залавя линиите по дланите ми като повод и свива където му скимне защото е много важно да даваш посока на другите да изплуваш глуповато и войнствено в нищото ако то не достига на някого ще го създадеш ще станеш ковач дърводелец ще събираш семена и гъби ще храниш и ще тровиш като месия и девет месеца ще мълчиш в корема на жена която не си обичал за да се родиш и да си измислиш краткотрайно лице и обич слъзни канали лимфни възли венчелистчетата на подсъзнанието които си уреждат срещи с параноични пчели и чакат да бъдат хапани и докосвани какво от това че сме си казали това и онова и сме го повтаряли нали ще дойда с готовност и план и много думи за обяснение и думи за обяздване и думи за подводни течения и думи за битките между животни с които сме се съпротивлявали заедно и поотделно целувката на червеят и пръстта зачеването на напаст вредителят който съм лекарството което съм билката в която ще ми изтече сока плачът на новороденото в неделя дихание и въпрос търсене с устенца и очи трябва да се потопя трябва да ги накарам да разберат как се потапям да ги накарам да се събудят защото аз аз аз потъвам и дрехи и обувки се влачат по течението на никому непозната река няма значение кога ще открият след или много преди мен те са безплътна хроника малко списъче обгорена хартийка в джоба на скитник на пощенския служител със задължения и план
за спасение

Sunday, June 7

остави деня на нощта
и нощта на деня

притвори очите на сънищата ако някой все още спи до теб ако някой насън се допира до теб
пази съня на другите ако си буден и броиш стъпките които чуваш отвън и броиш обиколките на малкото слънце което се разхожда в тъгата ти три пъти напълни празната си ръка с топлото на чаршафите и не се навеждай над себе си толкова и  се вглеждай  в картините  когато ги облее първата сутрешна светлина вътре в тях топли като чай цветовете те учат как да целуваш онези които са те очаквали
и ти разбърквай бавничко захарта и слушай защото тя пее за теб защото за теб се разтварят
всички тези малки неща разделени едно от друго сестричета кристали и листенца на малки цветя и перца на малки птици които откъснати кацат в дланта ти учи се на полет от място и на полет насън и случаен или поискан учи се и обичай когато нещо не знаеш защото тогава нещо лети към теб докато се превръщаш в мека трева или речен мъничък приток

Thursday, June 4

защото не съм...

озаглавявала нищо от месеци сигурно са години колко е смешно да казваш преди години или след години колко трябва да си малък за да го казваш като житено зрънце или като грахче (ако понапълнееш) нали си казвах че съвсем нищо не ми е притрябвало можеш без нищо и без сол можеш и без захар могат да ти подарят отпечатък от чашка кафе и ето ти душата има вътрешен джоб и той е пълен пълен и прежълтял като отпечатък но затова пък мирише на едри смлени зърна или на цели колко трябва да са по-големи от теб зърната на кафето че да погледнеш на тях с други очи като на отделни планети или като на отделни хора на които им стига само някой да слуша и да усеща че аромата идва тъкмо от тях
и така можем да гледаме как едно момиче отваря прозореца за дъжда и му оставя чаша на перваза за да я напълни сам колкото пожелае ще мине врабче или врана и ще си клъвне от тази история мога да си оставя за дишане десет шишенца чист дъждовен въздух след това
и то ще е различно от съня и бълнуването защото ще е да живееш да дишаш не защото си ти защото така става когато складираш озонови изпарения и тревата ти помага и вятъра ти помага и реката долу не би ти отказала всички са на твоя страна не защото си ти защото е ей така като лунички в супата от съня след който и ти си луничка и се усмихваш от нечия бузка дааа не защото това вече не си ти се усмихваш а понеже е имало защо и как да стане превръщане малката схемичка в учебника по природо за дъжда изпаренията и нещата които живеят под земята (и "които ги няма в интернет") хрупхрупхруп чуваш ли другият живот на ядките започва в корема ти има стъпалца и тръбички и висящи лияни за които се хваща какво ли не и се разболяваш и оздравяваш за часове колко му е часът на страха ти идва винаги точен и справедлив като захапка на бясно куче ти ще се оправиш нали знаеш не защото кучето няма никакъв бяс и не защото те е ухапало само по крачола можеше и много по-напред да се стигне в тази и във всяка друга история но ето ще дойде ден и някой ще ти разясни че стигаш акорд в който трябва да се завърнеш един импулс по-назад за да продължиш до другото време на което му казваме неусетност това не значи че пуловерите спират да боцкат и малките недорасли джанки спират да бъдат кисели това значи че издърпваш ръкав нагоре почесваш коляно птиче прелита ниско над масата ти написваш а в к л или н човек настига трамвай в лисабон слънчоглед решава да се разсърди в една продължителност на която три реда преди това казах неусетност то става не защото си ти никога не е задължително да се случва защото си ти този който ще отбележи страницата с листенце от кестен което ще се разтроши с времето и никой няма да разбере защо точно тази страница и заради кого е всичко или поне част от всичкото която не е успяла да ни убегне...подарък е това...започнах да мисля за тези които няма да оставиш на рафтче, няма да си сложиш в рамчица, няма да подариш на някой, който има повече нужда, няма да те е страх, че ще ти откраднат...защото душата е вътрешен джоб.. пълен пълен и топли ли топли като ти прави насън къщички от черупки ........

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO