падай на земята и винаги по лице ще стане меко и ще обгърне всичко

тялото ти нейното тяло нашето тяло дваж по-страшно от наводнение

и нагъване на земните маси нашето тяло което е тяло завинаги и тяло

продадено подарено заслужено и несправедливо това си ти

изтичай в мазнината и изтичай в дъжда изтичай през оловни тръби

трови римляните убивай новородените всичко това е история и тя е

загърбена както се загърбват старческите тела както окапват косите на болен

история заради която трябва да падаме по лице и да не умираме по гръб

с поглед в разтрошеното сухо слънце то е съвсем само а ние сме много

армии в това тяло никакви приятели и никакви любовници само зле прикрита

кръв и загниваща анатомия света и неговите цветове и неговата кожа

която ще се разкъса чрез нас това е важно това трябва да свършим ние тук

тук и там докъдето достигаме дваж по-страшни от наводнение защото

трябва да се залеем сами защото трябва да залеем всичко което не е нас

без пристрастия без държане за ръце и разтъркване на мазоли без суетене

и викове без готовност защото готовността е само друг страх и той има

малки свински очи и закърнели крайници никога няма да се изправи никога

няма да бъде тяло като нас и тези под и над нас и тези с които сме слели

оваляни в кал очни ябълки солени и кисели храносмилателни и дихателни

нарисувани с молив венули капиляри нервни и по-малко нервни свързани и

несвързани завинаги