но ето такъв е светът в който само ако затвориш очи можеш да бъдеш

добър... да не пречиш на светлината която прегръща всички останали

освен теб

може би трябва да бъдем без очите си за да помогнем на светлината

да й подарим от нашите ръце и от нашата телесна топлина

за да бъде светло

да не пречим

да се научим да се затворим поне за кратко в нещата които видяхме и нещата

които успяхме да довлачим до малките си неприветливи дупки

очи ли им казваш или как те нямат деца но ги кръщават душа и това е понякога тъжно

защото ги учат да летят и после се събуждат пак така сами по грозните си безцветни пижами

търсеха и се гледаха очи в очи и после ставаше сиво и после прозрачно сякаш не е имало нищо никога и те нямаше как да се отърват от тази мисъл

в такива моменти започва бурята и спира електричеството

и ние сме разцепеното на две дърво

в което се събират вода и малки разкъсани червеи

ето такъв е светът

в който трябваше

да се научим

да си затваряме очите

и да летим в светлина