.

.

.

насън те познавам
но ти не помниш
как ме научи на твоите имена
всяка нощ бягаш между тях
това е твърде голямо разстояние
за човек който иска да бъде сам

(пазя)
петното което ми подари
да излизам с него сред другите
за да не ме отмият

вълненото слънце спи зимен сън
в пуловера ти
ще те позная
вълкът и седемте звезди
между които ме пазиш
с бодлива тел около съня

нощем обикаляш земята
и не поглеждаш към мен
любов без страх от съревнования
съревнование
със същата буква почва
едно от последните ти имена
колко много неща помня насън
колко добър учител ще бъдеш
на моите бели петна

без защита!
това не е нужно
петното заема всички свободни места
в салоните се оглеждам за теб
и никой не сяда до мен
не до мен трябва да бъдеш

знаеш нещата които ти пея в съня
корените на думите -
изтръгнатото сърце
започнахме много отдавна
суфикс заклещен в гърлото
преди и след песента