Sunday, August 23

захвърлена далеч на изток
естественото ми вкореняване
започва с противоестествен капан,
заложен от часове
и педантични чудовища

представям си обсадата
от стрели и отровни копия

вратът ми изтънява и вече не мога
да се обърна да видя мъчителите, лицата

освобождавам само клепачите
от време на време
с болка, която превръща лицето ми в грапава ципа

свличам се
ставам едно с лед и пясък
състояния
приобщаване

студена вълна напомняне и опрощение

малки хора се кръстят
блъскат чела в стените
душевно болни измислят нова молитва

правете стихове, пръхтете октави, пратете спасение
не в посока на островите,
не в посока на водите,
които ме заливат отвътре

соковете обсаждат кръвта
и я правят лимонена жълто зелена
кръвта цъфти през зимата
и се вледенява във вените на децата
вече не им се играе
вече знаят отговора на гатанките

как да пълзя за отговорите
как можех да се изправя
еректус за посмешище
малко пресъхващо море,
гладно за кости и ябълки

сигурно те ме гледат отгоре
сигурно са пресметнали вече тежестта ми
в празните водни басейни
където ще ме изхвърлят с отвращение

а искам само малко да се размина с звездите
само малко да се отъркам у тях

умиращо кърмаче между световете

течен камък

мъртво тисово дърво

има още ухания, които ще бъдат изгубени
има още една доза страдание
и всичко ще свърши в дъното на преспите

далеч на Изток или на прага ти
щ е з а п о ч н е
о т н о в о

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO