Sunday, September 27

the end of the maps

тя ще продължи да посочва
месина кордоба нан и лион
с лека ръка и сини пръсти

докато пресича градовете
с чер молив пез лилавите граници
протоци входове изходи
лилави езици се вливат в реките

тя се увива в картата и танцува където поиска
от алжир до намибия
от пъпа надолу е страшно объркана

да знаеш, че Земята се върти
че ти си Земята, че се въртиш
и не можеш да го укриеш
най-подло да го укриеш
от всички останали
да си го отнесеш скришом

но има само четири известни посоки
останалите измисляме и чертаем
отвъд края на картите
а
списъкът със наличия е гъвкав
де да го знаеше по-рано
дописва се и се изтрива
хронично и маловажно

толкова иска да ти го покаже
че пробива хартията
виждаш ли?
където е имало някога точка
ще има някога дупка
представи си такова нещастие
да не паднем заедно в нея

'09

-
сънуваните посоки ни отведоха в градове, където всичко изглеждаше сякаш току-що сме излезли от местните кафенета; сякаш вече сме препълвали кошниците си с меки и евтини плодове точно от този и онзи пазар; вече сме прекосили всички улици, изписвайки със стъпките си нещо, което не сме били готови да прочетем на онова тяло

сега всяка карта ми казва: "научи се да четеш";
всяка поредица градове: месина, кордоба, нан и лион, ми звучи като позната песен
кой ще ме научи да пея
-

2015

Friday, September 25

---------------

преместваме бавно садистично мебелите от стая в стая от къща в къща разделяме от сутрин до вечер дялба тънки иглички тънки намеци какво ако съм те обичал щом сега искам само отчет само отчет само отчитам ти тук аз там от стая в стая от къща в къща от камък в камък
зид първо бе зид в съседство сега е зид около мен около мен и около теб зида да преместим по-лек от пиано мила ми жено сега ти ще свириш на зид с тънки пръсти докато аз композирам камъни нашето студено сбогом не може да живее без вой и бой без виелици без студен зимен ден в който си отиваш по нощница кучето на добрите съседи с по-здрава ограда от нашата ще те върне то е кучето на сакат и сляпа то от теб знае по-добре как се надявам на твоето завръщане заедно ще решим това заедно ще решим задачите по математика на малкия но къде е той и от кога не се е прибирал вкъщи никога не го е имало не, наистина?! и двамата се хилим жълти и на петна като мушамите в стола където някоя беше готвачка и кърмеше всички мъже всеотдайно днес един мъж каза целувам те безвъзмездно кой мъж ти го каза отчет искам отчет само отчет думички в цифрички детски смях марципан по зъбки отмествам въпросът отмествам го мила от стая в стая от къща в къща от канала на мивката до канала на мъртъвците тя е гола в иконата аз гол лежа под себе си не си подавам ръка не сам си подложих крак и от нищо не ме е срам но има доста неща за пренасяне и тази почивка любима не е никак заслужена ще нося тежко и затова ти държеше креватите да са метални пружините да са твърди гардероби със скърцащи панти хранеше ме с коприва спокойно казваше имаш нужда от още желязо в тялото имам ли нужда да нося желязото от тяло в тяло от камък в камък..

Monday, September 21

-


“Mother, have you noticed that this society we’re in tends to be a little…repressive?”
“What does that mean, Eugenie? What does that mean, that strange new word, ‘repressive,’ that I have never heard before?”
“It means…it’s like when you decide to do something, and you get up out of your chair to do it, and you take a step, and then become aware of frosty glances being directed at you from every side.”
“Frosty glances?”
“Your desires are stifled.”
“What desires are you talking about?”
“Just desires in general. Any desires. It’s a whole…I guess atmosphere is the…word…a tendency on the part of the society…”
“You’d better sew some more pillow cases, Eugenie.”

Donald Barthelme (Sixty Stories)

.

sometimes I feel like this...

because what`s done is done
and I can only hold
the head
of the swine
the head of the past

link

Friday, September 18

___

но

върни човекът на старанието му
не обезличавай
кратките съвети на съвестта
когато я няма

мислих изтривам едно лице
само за да започна със следващите контури
рисуването
което не научаваме
нито в сегашно нито в бъдеще време

.



artist: Roman
collaboration with my texts painted on his beautiful pictures
:)

Monday, September 14

.

Sprout And The Bean


I slept all day
I woke with distaste
and I railed
and I raved

that the difference between
the sprout and the bean
it is a golden ring
it is a twisted string

and you can ask the counsellor
you can ask the king
and they'll say the same thing
and it's a funny thing

should we go outside
should we go outside
should we break some bread
are y'interested?

and as I said
I slept as though dead
dreaming seamless dreams
of lead

when you go away
I am big-boned and fey

in the dust of the day
and in the dirt of the day

and the danger, danger drawing near them was a white coat
and the danger, danger drawing near them was a broad boat
and the water, water running clear beneath a white throat
and the hollow chatter of the talking of the tadpoles
who know th'outside
should we go outside
should we break some bread
are y'interested?

more lyrics

-

Wednesday, September 9

..




Tuesday, September 8

.

труден вторник
 тежестта на мастилото в химикала с който ти и аз ще забравим да пишем
преврат на ръкописните букви малки аутисти
все по-рядко използваме съединителните им връзки
за това сме виновни всички пред тях или пред много от тях

сряда ме храни с тръбичка
(родена съм в сряда живях в кувиоз - приятно изкуствено топло пространство)

пий бавно пий малки и големи вреди пий храни се спи повече

спи възможно най-често спи спи сряда ще те захранва през прозрачно тунелче с двусмислия
но ти ще спиш за да не си объркан ще спиш малко дете на първия смисъл спорно съществуващ спорно разкован от портите указ
указ е земна болест възрастта е земна болест какви ли са болестите от небето
сякаш ще ги знаем вече в четвъртък

малка симфония за четвъртък денят в който умря дядо денят в който лекарските грешки въобще не са рядкост страхувай се от дните по-големи от понеделник и вторник в случай че се окажеш буден...

малката вероятност да те срещна почти свърши какво да правя с празната опаковка какво да правя със свършващото количество романтичната ми страна

виждаш ли винаги изземам от светлината винаги си предоставям повече сянка понеже е непреодолима иска ми се да съм непреодолима
 смехът прераства в истерия - разбираемо

нося те като колан закопчавам те исках да те нося в мен а просто те нося може би ще дойде момент в който много ще се обидиш от това но рискът е нищожно малък
няма да ме прочетеш

късмет в петък алкохолът е вреден ведър верен хората се вричат един на друг и отпиват
всяка глупост наричат преход и всяка война сюжет обличам костюма който ме прави дебела в петък и чета елегия за отслабналите сили тук са нужни стройни констуркции и хекта-пента хранителните добавки на думите тук имаме нужда от повече слаби и тъжни девойки за справяне с четенето и помитане на трохи помитане на гълъбови пера от площадите наистина няма никакви движещи сили от петък към събота от струпването на рими за седмия ден.

.







Thursday, September 3

.









Tuesday, September 1

*

зин каза че идва есен

скок
соколче албинос
подскок
в дъжда от совички
*
не- аз с не-ти лежи
лице в лице

на стара ракла
чужда котка

предъвква
калничко перце

z








  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO