the end of the maps

тя ще продължи да посочва
месина кордоба нан и лион
с лека ръка и сини пръсти

докато пресича градовете
с чер молив пез лилавите граници
протоци входове изходи
лилави езици се вливат в реките

тя се увива в картата и танцува където поиска
от алжир до намибия
от пъпа надолу е страшно объркана

да знаеш, че Земята се върти
че ти си Земята, че се въртиш
и не можеш да го укриеш
най-подло да го укриеш
от всички останали
да си го отнесеш скришом

но има само четири известни посоки
останалите измисляме и чертаем
отвъд края на картите
а
списъкът със наличия е гъвкав
де да го знаеше по-рано
дописва се и се изтрива
хронично и маловажно

толкова иска да ти го покаже
че пробива хартията
виждаш ли?
където е имало някога точка
ще има някога дупка
представи си такова нещастие
да не паднем заедно в нея

'09

-
сънуваните посоки ни отведоха в градове, където всичко изглеждаше сякаш току-що сме излезли от местните кафенета; сякаш вече сме препълвали кошниците си с меки и евтини плодове точно от този и онзи пазар; вече сме прекосили всички улици, изписвайки със стъпките си нещо, което не сме били готови да прочетем на онова тяло

сега всяка карта ми казва: "научи се да четеш";
всяка поредица градове: месина, кордоба, нан и лион, ми звучи като позната песен
кой ще ме научи да пея
-

2015