умъртвеният крак на безволието
малкото копие с което
се олюлявам
милост!
вратите които чакаме
някой да отвори за нас
мъртвото благородство
на жеста
прояден дроб
без който нито тук,
нито там
е място за дишане
хвърлен камък
в раните
а после ловците
нека изваждат
час по час
ден след ден
до съживяване
на старото колебание
нови убийци на старата воля
писма
краснопис
цял полк писари
готвят предупреждението
докато вестоносците
умират от недохранване
пътуват
моят глинен печат
моето кратко послание
разточителство плът
топим в лошата кръв
на желанието
аз и ти
ослепели за множеството
конете ни
горите с фазани
краставите слуги
въшливите копелета
никой от тях
само аз и ти
в краката на порицанието
решетките зеят
и си говорят
с грешниците
колко тясна е клетката
на артериите
когато забравим
кого защитаваме