твърде дълго ли
между четирите стени обаяние
нищо е равно на никъде
няма такова място
винаги между нещо
на пръсти влизам във някой
все непознати
в дланта ми е всичко
а някой винаги крие тайните си
юмрукът
който стоварваше върху мен
детето
докато му правех място
не е ли с всички така

стеснено пространство
на което ще подаря всички свойства
стаята и нейното тяло
спим заедно
никога сами
винаги между нещо
гръмко и праведно
докато не падне
докато не се слее
с улици и паважи
с говори и порои
краткия дъжд
на сходствата
и привършването им
естествено
изпаряване
в почва

любовта
малка лаборатория
забранените вещества
с които те обичам и тровя
забрави за това
между четирите крайника
на моята твърда основа
сън за беззащитния
кошмар за теб воинът

топъл окоп
за героите

-
кралят ми казваше
те ще те защитават
предателита ми казваха
ние те защитаваме
неверниците казваха
защитавай нас
вярващите казваха
защитава ни нещо
по-голямо
и всички се смееха
на нещо различно