едно две три раздвоения
несигурна в оригинала
само вглеждането, само слабия спомен
когато бе малък беше толкова лесно да се помолиш
сега всичко по-високо от теб и мен не ни е изгодно
сега едно две три копия на едно и също чувство
мислим си в нас колко много неща
а те едвам се делят на две
дори да можех да го пресметна
пак щеше да ми се струва малко
изкълчените желания наричаме алчност
и се чувствам виновна
стоя така изкривена
макар че мога да държа раменете изправени
макар че мога да държа очите отворени
аз ги затварям …и това е вината
затова че подменям видяното с невидяно
че не разпознавам гримасите на този който бях вчера
опитвам се да не го познавам
прибрала съм се една вечер
толкова уморена
че докато си събувам обувките
съм опряла чело на огледалото
и се будя така на сутринта
огледалото е бяло
и аз съм била бяла докато спя
в едно бяло отражение можеш да нарисуваш
толкова много ‘мен’
в един дъждовен ден съм нарисувала
на прозореца върху дъха си една рибка
минали дни
и в един от тях на прозорците
пак запотени
виждам тази забравена рибка
отново да се появява в бялото
това е истинското огледало
онова в което можеш да се нарисуваш
докато свирукаш с дъх срещу стъклото
но кое съм аз
и кое има значение ако не
многобройните оригинали на копието
