той каза ти си машинописка, а аз си помислих (без пръсти)
ще легна
и няма да спя
и няма да превъртя
нито назад нито напред
няма да се върна в съня
където карам колело в пламъци
свистящ път
път тънък като искра
тънък като конец
конците горят бързо
конците
ни сънуват
докато горят
толкова слаби сме,
че сме способни да чуем звукът
само да се събудиш
ще побързам да те успокоя
сънуваш банални сънища
или не…
ядеш изпълваш вътрешностите
със всевъзможност
сладък вреден пълнеж
ядка ядро рак
злокачествени
като стремеж
какво значеше
че ще легнеш
че няма да спиш
че няма да ме качиш
в горящата лодка
че няма да плуваме
в река от огнени топчета
знаеш аз съм майка на твоя сън и ме е страх
да не видя детенцето си удавено
обръчи от вода белите камъни
чертежите в пясъка
колко неща ще ни трябват
а вместо нас ще бъдат изгубени в пламъка
под водата са толкова много къщи
стълби от черни растения
знаеш ли от къде идваме
знаеш ли какви сме били
когато още нямахме
тънки прикрития клепачи защитници?
‘блуждаещи’
никога сами
винаги заедно
носени от водата
…
който ми противоречи каза
сънищата са превземаеми
хладно и остро начало
спускам се
