***
аз съм Сивото Куче
с ранена опашка
и обърнато тъжно сърце
търся бели стени
с черни следи
търся пресни остатъци
хляб или някакво чувство
курабийки омекнали от дъжда
лая – же – лая
широки празни мостове
прашно в очите ми
шум във ушите ми
бягам
и дърветата също
и тъмните къщи
след мен или с мен
лишеи къшеи
локви от снощния дъжд
мои първи приятели
мои последни приятели
малки деца
големи деца
непораснали
ангели гладни
спят до мен
на пазарите
край каналите
аз съм Сивото Куче
и се сливам с площадите
с гълъбите
с фонтаните
прах и трохи
ако буквите на човеците
бяха от хляб
ако мастилото
ако водата
ако небето
ако земята
бяха едно
дали пак
сърцето ми щеше
да тупти наобратно
обратно на щастие
обратно на ‘аз те забравих нарочно
защото остарях и умирам
и не мога вече
да те храня с остатъците’
молбата на моят стопанин
да бъда Сивото Куче
което ще го прогони
със злоба в очите и с зъби ножове
… лая – без да же – лая
гладът не е оправдание
затваряш очи
и изчакваш
понякога миг понякога с дни
да забравиш
миризмата на стария
цветът на ръката му
входната синя врата
отдалечаваш се
оставаш в подножието
на сивата козина и страха
после захапката на черния дог
скимтенето
без инат без бяг без въпрос
аз съм Сивото Куче
с опако свито сърце
аз бях Сивото Куче
с обърнато меко сърце
