Н

много пъти .. не ти отговарям
а нищо не е глухо у мен..нищо не заглъхва така лесно.. но това е ирония . ..
ухото ми е заглъхнало от месеци и както става обикновено, не забелязвам, че месеците ..мои наставници.. преминават във войнството на годините .. и вече не мен гледат, когато станат..чак толкова високи..и чак толкова "далече"
много пъти те чета
и се обръщам
да видя
къде съм
че не ти отговарям
и не тръгвам към теб
щом като така топло ме заговаряш. нищо топло не ме заговаря бих казала и каква лъжа ще излезе .. и ти, и аз - знаем
но сигурно пак благоволението на наставниците ме кара да не се обвинявам и да не мисля, че мога да се осъждам сама,
не съм воювала толкова време, за да се сдобия с увереност... но се борех за нещо меко и за нещо нетленно за нещо, което не мислех да адресирам до никого..ако го намеря..ако повярвам, че вече го крия под дрехите си и заобикалям хората... както се заобикалят, когато имаш една тайна.. и едно последно (безкрайно) желание

много пъти когато се обръщаш към мен си мисля, че без моя отговор
това ще бъде последно послание
някакъв последен опит
да скъсаш копчето на мълчанието
и да се роди птиче
някъде над главите ни
на някое от дърветата
които ни закрилят защото знаят за нас
и сигурно така се обличат в думи страховете и сигурно само с думи се обличат те..когато нямат никакво основание