Sunday, August 22

-- - - - ------------------

а се радвах да бъда затворен
докато никого не блъсках с юмруци
докато не ме интересуваше броя на тези ъгли
толкова много ъгли всеки ден са ми казвали
че съм затворен
а аз сит
зад ключалката
без да съм поглеждал през нея
защо толкова се радвах че не гледам през нея

знам всички те ще дойдат
от една и съща посока
ще ми говорят
ще ме насочват
точно това е тяхната роля

от тази стая ще се окаже толкова късно да се излезе
защото не можеш просто да си излизаш
ако не се отърсиш от праха
ако не пробиеш поне една дупка
ако не се изправиш срещу скапания диван като пред бик
хлебарките малки тореадори в краката ми
всеки ден срещу нещо се борят
какво съм аз че не съм покрит с черно
не се промъквам в отровата

за какво ми е това чело
без кръв по него
защо е тази уста
без крясъка в нея
без пробойна

моля се да бъда объркан отново
да се оттласна от този ъгъл
в който лежах спокойно
и да се врежа в света
да разходя пепелта на покойника
по шумната улица
без земя под краката си
но с крака излизащи от душата ми
две сиви колони
и един свод
през който
ще дойдеш ти
само ти
ще ме посрещнеш
на някой от тези завои
които ги няма в този затвор
където забравих
да изправям глава
и да воювам
с всичката суета
мръсно бяла река
в мен
необятна

0 comments:

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO