..

става кално
мисля че видях обувките ти веднъж
беше в стаята си и ми ги показа
сега не знам дали вали при теб...
лошо ли е времето има ли значение когато се будиш
ти не се усмихваш на сутринта а аз не спя без сънища
неуравновесени
избухвам и съм нервна
когато съм навън - валя
наваля
влязох с обувките тежки от дъжд и от пръст, право в стаята
в моята страна това не е прието
или поне в малките градове като моя ..
това са неща които едва ли имат значение в такива моменти
какви моменти?
ако дойда
както ти казах
че ще дойда
както се появих веднъж без тяло при теб
ако този път го взема
ако не си събера багажа ако нямам 3 чифта .. (..) това също няма значение
ако дойда и подпра длан на вратата ти ако помисля секунда преди да се осмеля
(събуждат ме все преди да се осмеля значи или трябва да съм будна или да не се осмеля е по-важно от всичко)
ако те повикам по име което ще значи че цялата горя и под краката ми е ада
а пред мен искам да видя само теб
и нищо друго на което някои казват спасение, утешение, призвание, роля.
което ще значи че съм забравила да натисна звънеца
защото не искам да те предупреждавам
за нищо и в никакви случаи дори на опасност
ако ти ми отвориш тази врата
зад която съм си представяла повече любов
отколкото две стаи могат да поберат
зад която си ти
и нищо друго
ако ти ме познаеш
кажеш
влез
това си ти
и никой друг не би могъл да бъде в тази секунда

дали ще се подпра на стената
дали плачейки
ще се подпра на стената
и ще почна да си събувам обувките???