но най-страшно се бяга от себе си, когато не говориш за измислени герои
когато измислените герои са си хванали чантичката и са си били камшичето,
и са избрали малка къща в прерията вместо твоето "каканижене"
това е дума която чух в академичните среди ..
където създаването на измислени герои е плод на множество напъни
докато имаше измислени неща...чувах и най-изплъзващите се звуци,
говорех си с най-високите комини в града
усмихвах се на всеки, който не ми се усмихваше
защото можех да си представя усмивки
защото можех да си говоря с несъществуващите
да се надбягвам с тях
да ги разхождам където поискам
да разказвам затова как стоим един срещу друг на някаква маса
зад някакъв прозорец и перденцето (също измислен герой) е на цвят еди-какво си

най-страшно е, че бягам от себе си, защото знам, че горните 12 реда
истинският герой, този, който гледа странно след като му поднесеш
истината алангле, никога няма да прочете, никога няма да изтръпне, че се лишавам
от измисленото, за да овеществявам и от това по-страшно хичкок му кажи
..
нещата тип дневник могат да ме направят богата.
амели нотомб пишела всяка сутрин за живота на своята ...
 .това все пак дава някакъв шанс.
но нека не се отбелязва в биографиите ни...
нека се изтрие от биографиите ни
това че сме казвали нещата, които сме казвали
и още по-лошо писали сме ги . което автоматично значи
че на тях могат да попаднат майките и бащите ни